Източник: Capital.bg

Една от промените в данъчното законодателство, в сила от началото на настоящата година, която предизвика голям обществен интерес, касае новия стар режим на ползване на данъчен кредит за автомобили.

Ролята на ЕС

Задължително трябва да се отбележи, че заслугата за тази промяна не е на българското правителство. Промените в ЗДДС са принудителни и във връзка с наказателна процедура срещу България за неспазване на изискванията на европейското ДДС законодателство.
Най-общо ДДС директивата казва, че на общоевропейско ниво следва да се установи за кои разходи лицата нямат право да ползват данъчен кредит, тъй като не са стриктно свързани с тяхната бизнес дейност. Това е отговорност на европейските институции, но те все още не са излезли с такова общо решение. Междувременно държавите членки имат право да запазят във вътрешното си законодателство правилата и ограниченията, които са били приложими към момента на присъединяването им в ЕС. Държавите членки обаче нямат право впоследствие да променят тези правила във вреда на данъкоплатците, т.е. да въвеждат допълнителни рестрикции на данъчния кредит.
Правилата за данъчен кредит, следва да припомним, бяха променени с новия ЗДДС, в сила от 2007 г. Доколкото те въвеждаха проблемните допълнителни рестрикции, сега идеята е те да отпаднат и на практика да се върнем към режима, действал до 2006 г. Макар идеята да е ясна, оказва се, както ще видим по-долу, че старият режим не е възстановен в своята цялостност. А и не би могъл да бъде предвид другите по-нови режими в ЗДДС.

Въпросът със седалките и товарните автомобили

Както е добре известно, данъчен кредит може да се ползва само за автомобили, в които седалките са 6+1 или повече, или за автомобили, предназначени за превоз на товари. В опит да се пребори заобикалянето на закона законодателят по-късно въведе изискването седалките да са фабрично монтирани от производителя. Тъй като това изискване не съществуваше през 2006 г., сега то отпада. С други думи, ще се възроди практиката за монтиране на допълнителни седалки преди регистрацията на автомобила в КАТ.

Последните години родиха и практиката на товарни автомобили в категорията N1 (т.е. лекотоварни), които по никакъв начин не се отличават от аналозите им в категория М1 (пътнически автомобили). Все още няма еднозначна съдебна практика дали класификацията N1 прави автомобила товарен за ДДС цели, т.е. с право на данъчен кредит. Проблемът произтича от факта, че ЗДДС не дава собствена дефиниция на понятието товарен автомобил. Това е дългогодишен и много сериозен законов пропуск както в стария, така и в новия ЗДДС.

Общото между двете теми е, че те не представляват по същество отделни ДДС режими, а уточнение на конкретния обхват на автомобилите, които се считат за леки по смисъла на ЗДДС. В този смисъл европейските ДДС правила, считам, не ограничават отделните правителства в опитите им да се справят с отклонението от данъчно облагане, включително чрез въвеждането на по-ясни данъчни правила. По такъв начин механичното връщане на текстовете от 2006 г. е ново доказателство за неспособността на администрацията да създаде ясен и справедлив ДДС режим. Сега отново ще бъде по-лесно за некоректните данъкоплатци да заобикалят правилата и необосновано да теглят данъчен кредит, а за коректните данъкоплатци ще продължи да съществува рискът от административния тормоз предвид липсата на изрични законови текстове. Европейските правила не могат да се ползват като извинение за неумението да бъдат уредени законодателно тези въпроси по по-удачен начин.

Автомобили за специфични дейности

Известно е, че дори и автомобилът да е лек, данъчен кредит може да се ползва, ако той се използва за специфични цели, като например: транспортни, таксиметрови, охранителни услуги, отдаване под наем, продажби. Възстановява се старият режим, че не е нужно автомобилът да се използва изцяло в този тип дейности. Достатъчно е над 50% от доставките (най-общо приходите) на фирмата да са от тези дейности. Считам, че възстановяването на този режим е справедливо.

Наем на леки автомобили и услуги по транспорт

Може би най-спорната промяна касае наема на автомобили. В действащия до 2006 г. ДДС закон нямаше текстове, отказващи данъчния кредит при наем на леки автомобили. Такива текстове обаче съществуваха в Правилника за прилагане на ЗДДС. Спокойно можем да кажем, че това представляваше едно законодателно безумие, тъй като е грубо законодателно нарушение с подзаконов акт да се променя или допълва закон.

Не можем да кажем как ще се промени тепърва ППЗДДС, но понастоящем след връщането на стария режим излиза, че фирмите могат да ползват данъчен кредит както за наемните вноски за леки автомобили, така и за всички разходи по експлоатацията им (гориво, ремонти и т.н.). Със сигурност можем да кажем, че лицата отново имат право на данъчен кредит и за получени от тях транспортни и таксиметрови услуги, извършени с леки автомобили. Всичко това отваря широко вратите за масово ползване на автомобили под наем (включително чрез връщането на старата практика със специално създадени свързани транспортни фирми) вместо директното придобиване на автомобила.
Все пак този стар режим далеч не пасва на ЗДДС в сегашния му вид. Не е ясно как правилата за наем/придобиване се съотнасят към правилата за финансов лизинг със и без опция, които не съществуваха през 2006 г. Съществува риск НАП да признава данъчния кредит само при оперативни лизинги.
В заключение бих казал, че връщането на стария режим няма да е последната промяна, касаеща ползването на данъчен кредит за автомобили. Съществува значителна вероятност правителството да продължи да се опитва да бори данъчните нарушение с мерки на парче, които на всичкото отгоре нарушават общоевропейските правила.